Щом развързала тя бохчичката и показала на богаташа какво носи, в стаята влязъл работникът и почнал да го моли:

— Върни ми, моля ти се, двестата рубли, които ти бях оставил на съхранение!

Богаташът си помислил: „Ако не му дам парите, жената няма да ми се довери и ще си отнесе обратно това богатство“.

— Вземи ги, синко, защо ми са твоите пари — казал той, извадил парите на сиромаха и му ги дал.

Взел работникът парите си и тъкмо почнал да ги брои, в стаята се втурнал слугата на жената и извикал:

— Господарке, ела си бърже в къщи, господарят си дойде!

— Ах — извикала жената и завързала пак скъпоценностите си в бохчичката. — После ще ги донеса, сега трябва да бягам в къщи!

Сиромахът от радост разперил ръце и почнал да играе в стаята; плеснала ръце и жената и също заиграла; след нея заиграл и богаташът.

— Какво се разиграхте всички?! — попитал слугата.

— Сиромахът играе, защото си получи обратно парите, аз играя, защото мъжът ми, когото отдавна не съм виждала, се е завърнал, но ти защо играеш? — попитала жената богаташа.

— Аз пък играя, защото такава проста жена като тебе успя да ме надхитри! — отвърнал богаташът.